Бившият играч на ЦСКА Вив Соломон-Отабо разказа пред „TDL Podcast“ за своя кратък, но бурен престой на „Българска армия“. В разговора той си спомня как е бил привлечен в клуба, споделя впечатленията си от периода в Бирмингам и разкрива любопитни случки от времето си в България. Сред темите попадат работата му с Люпко Петрович, паралелът, който прави между ЦСКА и Манчестър Юнайтед, както и болезнената тема за расизма, която в крайна сметка доведе до раздялата му с „червените“. Приключението на футболиста продължи само шест месеца и завърши с 20 мача, един гол и две асистенции.
„ЦСКА ме преследваше силно. Президентът летя до Лондон, за да ме види. Срещна се с мен, майка ми и баща ми. Каза: „Не се притеснявай, ще се грижим за теб“, но очевидно бях леко скептичен към Източна Европа. Лига Европа, други африкански играчи, чужденци, бразилци, португалци… Започнах да правя проучване“, започна Соломон-Отабор.
„Доста хора отиват в чужбина, видях как е за тях, може би щеше да проработи и за мен. Казах си, че ще опитам нещо ново. Отидох до Бирмингам за предсезонна подготовка, исках да видя дали нещо ще се промени. Казаха ми: „Остани, остани, ще играеш“, но бях като „Не, може би имам нужда да изляза от зоната си на комфорт, да изследвам нещо ново. Всички бяха объркани. Поискаха (б.р. – ЦСКА) медицинските ми неща от Бирмингам и физиотерапевтите ме питаха: „Наистина ли ще отидеш?“. Бяха шокирани от локацията“, продължи англичанинът.
„Когато отидох, беше лудост от самото начало. Не осъзнавах колко е голямо, никой не беше правил това – млад играч да отиде от Бирмингам, клуб от Чемпиъншип, в ЦСКА София. Никой не го беше правил досега. Това е като да играеш в Манчестър Юнайтед. Приемат го много на сериозно. Първият треньор, който имах, е носител на Шампионска лига с Цървена звезда (б.р. – Люпко Петрович), много, много, много добър треньор, но беше на около 75 години. Има огромен опит, просто го слушаш, не можеш да му отговаряш“, каза крилото.
„Беше уникално преживяване. Да работиш с треньор, който не говори английски, някой трябваше да превежда, всичко това беше ново за мен. Стояхме в хотела преди мачовете, никога не си бяхме вкъщи. Бях много добре посрещнат. През първите шест месеца се наслаждавах наистина много, но през декември започнаха да стават расистките работи“, сподели още Вив Соломон-Отабор.
