
„Трибуна за таланти“: Сияна Бръмбарова – бъдещето на българската атлетика
„Трибуна спорт“ има удоволствието да представи новата си рубрика – „Трибуна за таланти“. В нея ще ви запознаваме с млади и обещаващи спортисти, които с упорит труд, постоянство и изключителен хъс покоряват върхове и носят слава на България. Първият ни гост в тази вълнуваща поредица е една истинска сензация – Сияна Бръмбарова, 17-годишна лекоатлетка от Пловдив, ученичка в спортно училище „Васил Левски“.
Въпреки крехката си възраст, Сияна вече има зад гърба си 12 години в леката атлетика и впечатляващи постижения. Само преди броени дни тя завоюва две титли на Националния шампионат за юноши и девойки под 20 години във Велико Търново – на седмобой и на скок дължина. Но не само това! Сияна записа и най-доброто постижение в седмобоя при девойките и жените в новия век, затвърждавайки мястото си сред най-обещаващите ни атлети.
В ексклузивно интервю за „Трибуна спорт“ Сияна разказва за своите постижения, за предизвикателствата на съчетаването на многобоя с индивидуални дисциплини, за ролята на треньорите и клуба си, както и за посланието си към по-младите спортисти. Пригответе се да се вдъхновите от нейния устрем и отдаденост!
Сияна, поздравления за двете титли на Националния шампионат за юноши и девойки под 20 години във Велико Търново! Какво е усещането да постигнеш не само титла на седмобой, но и да я комбинираш с най-доброто постижение при девойките и жените в новия век?
– Честно казано, не беше нещо неочаквано за мен. Аз знаех, че съм подготвена за силни резултати, и се радвам, че успях да се представя достойно.
Ти си балканска шампионка на скок дължина в зала от тази зима, а сега дойде и шампионската титла на същата дисциплина на открито, успоредно със седмобоя. Как успяваш да съчетаеш натоварванията от многобоя с подготовката за отделна дисциплина като скока на дължина, и кое е по-голямото предизвикателство?
– Моята подготовка е доста разнообразна и това ми помага да развивам повече качества и всички мускулни групи.
По-голямото предизвикателство определено е седмобоят – изключително тежка дисциплина е, но с правилната подготовка всичко става по-лесно.
Разкажи ни повече за представянето си в отделните дисциплини на седмобоя. Коя дисциплина беше най-голямо предизвикателство за теб и в коя смяташ, че имаш най-голям потенциал за подобрение?
– Седмобоят започва със 100 м с препятствия. Още в първата си дисциплина подобрих личното си постижение с половин секунда, но все още имам доста резерви в тази дисциплина. Втората дисциплина от седмобоя е висок скок. Успях да скоча 1,74 м, но не успях да подобря личния си рекорд от зимния сезон тази година, който е 1,76 м. Очаквах повече, но и на този резултат съм доволна. Третата дисциплина е гюле. Там също успях да подобря личния си рекорд от зимата с 40 см, но както и в първата дисциплина, очаквах по-добро постижение.
С четвъртата дисциплина приключва първият ден от състезанието – това е 200 м. Там не успях да бягам максимално, но въпреки това отново подобрих личния си рекорд. След цял ден на стадиона и от дисциплина в дисциплина, дясното ми бедро беше доста натегнато и реших да не рискувам с максимално бягане.
Вторият ден започва с дълъг скок.
След умората от предишния ден мога да кажа, че съм доволна от скока си – 5,94 м още в първия опит. След това спрях.
Точно в тази дисциплина имам много резерви, но в такова състезание е по-добре да се запазиш здрав, отколкото да рискуваш.
Шестата дисциплина е хвърляне на копие.
Останах доволна, след като подобрих постижението си с 2 метра, но можех да хвърля доста повече. И завършваме с най-тежката дисциплина – 800 м, от която останах най-доволна, след като подобрих личния си рекорд с 14 секунди.
Каква роля играе твоят клуб „Енерджи Пловдив“ и треньорският ти екип в постигането на тези успехи? Колко важна е за теб подкрепата, която получаваш?
– Моят клуб е изключително подкрепящ и сплотен – помагаме си във всяка една тренировка. Майка ми, която е и наша треньорка – Любомира Бръмбарова – ни мотивира всеки един ден. Без нейната подкрепа нямаше да стигнем дотук.
Какво би посъветвала по-младите атлети, които тепърва започват да се занимават с лека атлетика и мечтаят за подобни успехи? Кое е най-важното нещо, което трябва да знаят по пътя към върха?
– Искам да кажа на всички млади атлети, които тепърва започват да се занимават с този спорт и мечтаят за големи успехи – да преследват мечтите си, да не се отказват, когато е трудно и тежко или когато нещата не се получават за даден период от време.
Няма невъзнаграден труд.